Творби за деца
ИВАНКА ПАВЛОВА
КАЛИНКА МАЛИНКА
С., ФЮТ
КАЛИНКА МАЛИНКА
В черна рокля и с червено
наметало пременена,
литнала една калинка
над зелената градинка.
Тук с пчеличка поиграла,
там на разговор се спряла.
Навестила и щурчето,
че си счупило крачето.
Уморена, огладняла,
чак на обед се прибрала.
Сладко хапнала на сянка
и потънала във дрямка.
ЧЕРНУШКА
Сложила в полога баба яйца,
за да си има Чернушка деца.
Скочих от радост, когато разбрах.
Нямах търпение - все там стоях.
“Пи-пи!” - обади се тъничък глас.
Друг му отвърна: “Пристигам и аз!”.
“Път ми сторете!” - и трети дочух.
Десет безпомощни топчици пух
скоро под майка си скриха глави.
Баба ми рече: “Сега си върви!
Виж как Чернушка трепери за тях.
Тя ще те клъвне от обич и страх”.
ГЪСОЧЕ
Край едно бистро поточе
играло малко гъсоче.
Надвесило си главата,
допряло с човка водата.
И чудно нещо! Видяло,
че в нея по гръб лежало
друго гъсоче, което
все си въртяло вратлето.
“Нека ми бъдеш другарче!” –
предложило му, макар че
гъсочето си мълчало.
А все подир него вървяло!
ВРАБЧО
Котаракът зъби точи,
готви се след миг да скочи.
Припълзява край стената,
рунтава опашка мята.
Врабчо май това не знае,
пред опасността нехае
и за няколко трохички
той се изпокара с всички.
- Нищо! Аз ще го науча! –
котаракът замяучи.
Хей, дечица, помогнете!
Врабчо, моля ви, спасете!
ЛАКОМНИЦА
Тази заран към пчелина
звяр космат и лаком мина.
бръкна в кошера със лапа
и започна мед да лапа.
Но пчеличките разбраха,
бързо всички се събраха.
Всяка грабна остра шпага
и започна бой веднага.
Изпожилена се хвана
за главата си Мецана
и през сълзи се зарече:
- Няма мед да хапна вече!
“АЗ САМИЧКА!”
Мъничката Катерина
ходи в детската градина.
Цял ден тича и играе,
но и вече много знае:
нови стихове и песни,
залъгалки интересни,
и с боички да рисува,
да се реши и обува,
да си застеле кревата,
да си подреди нещата.
Чурулика като птичка:
“Аз самичка! Аз самичка!”.
КАКА
Вече имам братче!
В моето креватче
го постави татко.
Толкова е сладко!
Няма да съм вече
все сама, при все че
ни да ходи знае,
нито да играе.
Нека стане само
малко по-голямо!
Засега на дама
ще играя с мама.
НЕМАРЛИВКА
Книжките ѝ - под кревата,
чантата ѝ - зад вратата,
по ръцете ѝ – лепило,
по якичката – мастило.
Вещите си не прибира,
вечно нещо не намира –
ту молива, ту буквара,
и със баба си се кара.
- Кой ми го е взел? - я пита,
все на другите сърдита,
и се чуди как нещата
си менят сами местата.
ИВАНКАПАВЛОВА
ВРАБЕЦ ХРАБРЕЦ
С., ФЮТ
ЗАКАНА
Този глезен котаран –
мързелан и мърморан,
всеки ден ни прави вкъщи
номера едни и същи:
спи на топло под юргана,
драска с нокти по дивана,
но през зимата за час
вън ще го оставя аз!
ВРАБЕЦ ХРАБРЕЦ
Котаракът зъби точи,
готви се след миг да скочи.
Припълзява край стената,
рунтава опашка мята.
Врабчо май това не знае,
пред опасността нехае
и за няколко трохички
той се изпокара с всички.
- Нищо! Аз ще го науча! –
котаракът замяучи.
Хей, дечица, помогнете!
Врабчо, моля ви, спасете!
МОЛБА
Слънчо миличък, поспи!
Моя Снежко не топи!
Щом очите си отвориш,
зло голямо ще му сториш
и ще страдам много аз,
като видя подир час,
че се е превърнал вече
снежният човек в човече!
ГЪСОЧЕ
Край едно бистро поточе
играло малко гъсоче.
Надвесило си главата,
допряло с човка водата.
И чудно нещо! Видяло,
че в нея по гръб лежало
друго гъсоче, което
все си въртяло вратлето.
- Хайде, бъди ми другарче! –
предложило му, макар че
гъсочето си мълчало.
А все подир него вървяло!
ЧЕРНУШКА
Сложила в полога баба яйца,
за да си има Чернушка деца.
Скочих от радост, когато разбрах.
Нямах търпение - все там стоях.
“Пи-пи!” - обади се тъничък глас.
Друг му отвърна: “Пристигам и аз!”.
“Път ми сторете!” - и трети дочух.
Десет безпомощни топчици пух
скоро под майка си скриха глави.
Баба ми рече: “Сега си върви!
Виж как Чернушка трепери за тях.
Тя ще те клъвне от обич и страх”.
КАЛИНКА МАЛИНКА
В черна рокля и с червено
наметало пременена,
литнала една калинка
над зелената градинка.
Тук с пчеличка поиграла,
там на разговор се спряла.
Навестила и щурчето,
че си счупило крачето.
Уморена, огладняла,
чак на обед се прибрала.
Сладко хапнала на сянка
и потънала във дрямка.
ЕЛА!
Не бой се, сърничке!
Ела по-насам!
От кифла трохички
сеа ще ти дам.
Не е моят татко ловец!
Приближи!
Ръката ми сладко
с език оближи.
НЕПОСЛУШНОТО ЗАЙЧЕ
Зайко, мирно застани!
Лапите си протегни
със сапун да ги измия!
Морковената яхния
после ще излапаш ти!
И недей се инати,
че не слушаш ли, ще взема
да те сложа на система!
ЛАКОМНИЦА
Тази заран към пчелина
звяр космат и лаком мина.
Бръкна в кошера със лапа
и започна мед да лапа.
Но пчеличките разбраха,
бързо всички се събраха.
Всяка грабна остра шпага
и започна бой веднага.
Изпожилена се хвана
за главата си Мецана
и през сълзи се зарече:
- Няма мед да хапна вече!
“АЗ САМИЧКА!”
Мъничката Катерина
ходи в детската градина.
Цял ден тича и играе,
но и вече много знае:
нови стихове и песни,
залъгалки интересни,
и с боички да рисува,
да се реши и обува,
да си застеле кревата,
да си подреди нещата.
Чурулика като птичка:
“Аз самичка! Аз самичка!”.
КАКА
Вече имам братче!
В моето креватче
го постави татко.
Толкова е сладко!
Няма да съм вече
все сама, при все че
ни да ходи знае,
нито да играе.
Нека стане само
малко по-голямо!
Засега на дама
ще играя с мама.
НЕМАРЛИВКА
Книжките ѝ - под кревата,
чантата ѝ - зад вратата,
по ръцете ѝ – лепило,
по якичката – мастило.
Вещите си не прибира,
вечно нещо не намира –
ту молива, ту буквара,
и със баба си се кара.
- Кой ми го е взел? - я пита,
все на другите сърдита,
и се чуди как нещата
си менят сами местата.
ПОДАРЪК ЗА РОЖДЕН ДЕН
Получих от татко и мама
палто, панталон и пижама.
Оплете ми баба чорапи,
а леля ботушки ми прати.
И тортата хубава стана:
с бадеми и много сметана.
Но тъжна останах докрая:
дори не посмях да призная,
че тайничко бях си мечтала
за кукла с коса, с рокля бяла,
макар че ми казваше мама:
“За кукла си вече голяма!”.
ПАЛАВНИК
- Спри най-сетне! Мирно стой!! –
Иначе ще има бой!
Стига с тоя самосвал,
целият си вече в кал!
Бързо се прибирай вкъщи! –
хока мама и се мръщи.
Бил съм щурава глава
и си патя от това.
Ще ме шляпнеш, но нали
няма много да боли?
СТРОИТЕЛ
Направи си момчето
на плажа край морето
от мокър пясък замък:
на всеки ъгъл - камък,
от миди - керемиди,
комини - раковини,
обрасли с водорасли.
След туй с чевръсти пръсти
постави в две редици
от клечици войници,
за да стоят на стража
пред замъка на плажа.
ИВАНКА ПАВЛОВА
БАЛОНЧЕТА ХВЪРКАТИ
С., ФЮТ
ОБЕЩАНИЕ
Сам-самичко вече час
все така кръжиш над нас.
Хей, балонче хвърковато,
обещавам ти на лято,
като тръгнем към морето,
да те вземем в самолета.
Още мъничко потрай!
А сега с мен поиграй!
ХИТРУША
С хитростта си тя се слави.
И Вълчан за смях направи,
но понякога си пати
от лъжите опашати..
За кожуха ѝ ловците
дълго бродят из горите,
че с най-личната премяна
е облечена Лисана.
МОЛБА
Слънчо миличък, поспи,
моя Снежко не топи!
Щом очите си отвориш,
зло голямо ще му сториш
и ще страдам много аз,
като видя подир час,
че се е превърнал вече
снежният човек в човече.
БАБА КОСТЕНУРКА
Стара, стара, престаряла,
на полянката е спряла
да си хапне от тревата,
да си пийне от водата,
че на гръб с товар горката
цял ден броди из гората -
храбро своята къщурка
носи Баба Костенурка.
ЩУРЕЦЪТ
Сред тревите в черен фрак
той с поклон излиза пак
на гъдулката си стара
нова песен да подкара.
Този малък музикант,
надарен с голям талант,
от голямата си сцена
радва цялата вселена.
МЕЦАНА
Тази заран към пчелина
страшен звяр космат замина.
Кошера удари с лапа лапа
и започна мед да лапа.
Но пчеличките разбраха,
мигом всички се събраха.
Изпожилена се хвана
за главата си Мецана
и през сълзи се зарече
да не бъде крадла вече..
МАМА
Прегърне ли ме мама,
се чувствам тъй добре!
С една целувка само
умее тя да спре
и болката голяма,
и моя плач. Аз знам,
че на земята няма
вълшебник по-голям!
ГРОЗДОБЕР
Всяко гроздово зрънце
крие капчица слънце –
едро, жълто, узряло,
сладък сок е наляло.
Край бръмчащи пчелички
крачим с кошници всички
и си хапваме сладко
трима с мама и татко.
ЕСЕН
Птиците на юг отлитат.
Падат жълтите листа.
Тихо капят от стрехите
сълзите на есента.
Не тъжи, че иде зима,
а шейната си стегни:
лудории пак ще има
в хубавите зимни дни.
ХРАБРЕЦ
“Храбрец” е всеизвестен той –
на много приказки герой.
С листенце дъб прошумоли,
отрони борът стар игли
и в миг си плюе на петите,
за да се скрие вдън горите.
Кое дете не го обича?
Юнакът Зайо ли се нарича.
ГАТАНКИ
Моята тънка премяна,
от мен самия тъкана,
хем ми е къща, хем в нея
мога и да се люлея.
Стана си крия в гъстака –
нито се вижда, ни трака.
Имам ли гости крилати,
все някой ще си изпати.
(Паякът)
Ни се вижда, ни се чува,
а на всички ни слугува:
отоплява всяка къща,
мрака в светлина превръща,
хлад в горещи дни ни дава
и дори ни забавлява.
Нужен ни е ежечасно,
но край него е опасно.
(Електрическият ток)
Тези братя са петима.
Сговор помежду им има
и по братски се обичат:
в обща дреха се обличат,
никога не се разделят,
всяка работа споделят.
(Пръстите на ръката)
ИВАНКА ПАВЛОВА
ПОМИСЛИ! ОТГАТНИ!
С., ФЮТ
Стара, стара, престаряла,
на полянката е спряла -
да си хапне от тревата,
да си пийне от водата,
че на гръб на гръб горката
цял ден броди из гората -
храбро своята къщурка
носи Баба…
(Костенурка)
Тази заран към пчелина
страшен звяр космат замина.
Кошера удари с лапа
и започна мед да лапа.
Но пчеличките разбраха,
бързо всички се събраха.
Изпожилена се хвана
за главата си …
и през сълзи се зарече
да не бъде крадла вече.
(Мецана)
С черен фрак и с бяла риза,
а на сцена не излиза.
Тя без тухли и греди
кръгла къща си гради.
(Лястовичката)
Моята тънка премяна,
от мен самия тъкана,
хем ми е къща, хем в нея
мога и да се люлея.
Стана си крия в гъстака –
нито се вижда, ни трака.
Имам ли гости крилати,
все някой ще си изпати.
(Паякът)
Сред тревите в черен фрак
той с поклон излиза пак
на гъдулката си стара
нова песен да подкара.
Този малък музикант,
надарен с голям талант,
от зелената си сцена
радва цялата вселена.
(Щурецът)
С хитростите си се слави.
и Вълчан за смях направи,
но понякога си пати
от лъжите опашати.
За кожуха ѝ ловците
дълго бродят из горите,
че с най-личната премяна
е облечена …
(Лисана)
“Храбрец” е всеизвестен той –
на много приказки герой.
С листенце дъб прошумоли,
отрони борът стар игли
и в миг си плюе на петите,
за да се скрие вдън горите.
Кое дете не го обича?
Юнакът… се нарича.
(Зайо)
Момък строен и висок,
с бяла риза, тънконог,
в нови алени ботуши,
често край реката слуша
славна селска хубавица,
ненадмината певица.
Тя пък, ако го съзре,
от уплаха ще умре.
(Щъркелът и жабата)
Тези братя са петима.
Сговор помежду им има
и по братски се обичат:
в обща дреха се обличат,
никога не се разделят,
всяка работа споделят.
(Пръстите на ръката)
Ни се вижда, ни се чува,
а на всички ни слугува:
отоплява всяка къща,
мрака в светлина превръща,
хлад в горещи дни ни дава
и дори ни забавлява.
Нужен ни е ежечасно,
но край него е опасно.
(Електрическият ток)
ИВАНКА ПАВЛОВА
ПЧЕЛА С КОШНИЧКА
ПЛОВДИВ, ПУХ, 2016
МАЙЧИНИ ТРЕВОГИ
Сложила в полога баба яйца,
за да си има Чернушка деца.
Скочих от радост, когато разбрах.
Нямах търпение - все там стоях.
“Пи-пи!” - обади се тъничък глас.
Друг му отвърна: “Пристигам и аз!”.
“Път ми сторете!” - и трети дочух.
Десет безпомощни топчици пух
скоро под майка си скриха глави.
Баба ми рече: “Сега си върви!
Виж как Чернушка трепери за тях.
Тя ще те клъвне от обич и страх”.
ПРЕДПРОЛЕТНО
Вятър хукна из полето,
Слънчо се засмя в небето,
после звъннаха стрехите,
зачирикаха врабците.
Топло задимя земята,
припна весело реката,
а кокичето свенливо
беше толкова щастливо,
че навън не е студено,
и съвсем окуражено,
замени с чадърче бяло
зимното си одеяло.
ЗАКАНА
Все за мене време няма –
бърза татко, бърза мама:
тя все шета, готви, мие,
нещо кърпи, нещо шие;
той поправя пак колата,
цял в масло, с клещи в ръката.
Баба е заета с плетка –
ту чорапи, ту жилетка;
дядо, с мрежа пред очите,
слага пити на пчелите.
Но ще видят: догодина
тръгвам в детската градина!
ВРАБЧО
Котаракът зъби точи,
готви се след миг да скочи.
Припълзява край стената,
рунтава опашка мята.
Врабчо за това не знае,
пред опасността нехае,
а за няколко трохички
той се скара с много птички.
Хей, дечица, помогнете,
малкия певец спасете,
за да знае, че е нужно
да сме винаги задружни.
ЮНАК
Колко сладка е играта
след училище с децата!
Ще натисна пак педала
на велосипеда-хала.
Ако падна, мама бърже
раната ми ще превърже.
Йодът, с който я намазва,
от зараза ме предпазва.
И да щипе, ще изтрая,
без да се оплаквам: зная,
че ще ми помогне мама,
а юнак без рана няма.
КАЛИНКА МАЛИНКА
В черна рокля и с червено
наметало пременена,
литнала една калинка
над зелената градинка.
Тук с пчеличка поиграла,
там на разговор се спряла.
Навестила и щурчето,
че си счупило крачето.
А когато се прибрала,
сладко хапнала, поспала
и така събрала сили
за разходка с дружки мили.
МАЛКАТА ГРАДИНАРКА
Във бабината градина
вече от тази година
аз ще се грижа самичка
за една цяла лехичка.
Сутрин и вечер грижливо
с лейката ще я поливам.
Ще прекопавам земята
и ще оскубвам тревата.
Щом се покажат засмени
ягоди с бузки червени,
ще ги обирам – да има
сладко за дългата зима.
ФУТБОЛИСТИ
Започне ли играта,
треперят пак стъклата:
нали добре си знаят
какъв ще бъде краят.
И все така се случва –
тях топката улучва!
Смутените момчета
с провисени нослета
си плюят на петите,
че дойдат ли бащите,
наказват, неразбрали
горките национали!
КАКА
Аз си имам братче.
В новичко креватче
го постави татко.
Толкова е сладко!
Няма да съм вече
все сама, при все че
ни да ходи знае,
нито да играе.
Нека стане само
малко по-голямо!
Засега на дама
ще играя с мама.
“АЗ САМИЧКА!”
Мъничката Катерина
ходи в детската градина.
Цял ден тича и играе,
но и вече много знае:
нови стихове и песни,
залъгалки интересни,
и с боички да рисува,
да се реши и обува,
сандвичи да си намаже
и да се облича даже.
Чурулика като птичка:
“Аз самичка! Аз самичка!”.
ГЪСОЧЕ
Край едно бистро поточе
играло малко гъсоче.
Надвесило си главата,
допряло с човка водата.
И чудно нещо! Видяло,
че в нея по гръб лежало
друго гъсоче, което
все си въртяло вратлето.
“Нека ми бъдеш другарче!” –
предложило то, макар че
гъсочето си мълчало
и подир него вървяло.
ЩАСТЛИВОТО СЕМЕЙСТВО
Под сенчестата селска стряха
и тази пролет долетяха
две лястовички лекокрили.
Сега си имат рожби мили
и носят час по час в гнездото
храна за малките, защото
гладничетата отдалече
отварят човките си вече
и всяко вика: “Мамо! Татко!”,
че сито е съвсем за кратко.
И тази весела гълчава
така до залез продължава.
МАЙСКО УТРО
Една разцъфнала черешка
се кипри в новата си дрешка.
Жужат безспир пчелите златни
в цветчетата ù ароматни.
Нектар събират и честити
с мед пълнят восъчните пити.
Очакват ги нетърпеливи
цветя уханни и красиви:
и нарцисите замечтани,
с корони нежни увенчани,
и розите недоверчиви,
дори лалетата свенливи.
ПОДАРЪК ЗА РОЖДЕНИЯ ДЕН
Получих от татко и мама
палто, панталон и пижама.
Оплете ми баба чорапи,
а леля ботушки ми прати.
И тортата хубава стана:
с бадеми и много сметана.
Но тъжна останах докрая:
дори не посмях да призная,
че тайничко бях си мечтала
за кукла с коса, с рокля бяла,
макар че ми казваше мама:
“За кукла си вече голяма!”.
СТРОИТЕЛ
Направи си момчето
на плажа край морето
от мокър пясък замък:
на всеки ъгъл - камък,
от миди - керемиди,
комини - раковини,
обрасли с водорасли.
След туй с чевръсти пръсти
постави в две редици
от клечици войници,
за да стоят на стража
пред замъка на плажа.
РАБОТЛИВАТА МРАВКА
Бавничко по стръмнината
лази мравката, горката,
че едно зърно голямо
е заметнала на рамо.
Скоро ще настъпи зима
и в хамбара ù ще има
цял чувал брашно, с което
хляб ще меси, а детето
с баница ще угощава.
Спре за миг и продължава
уморена, но щастлива,
че е майчица грижлива.
НЕМАРЛИВКА
Книжките ù - под кревата,
чантата ù - зад вратата,
целите в петна – ръцете:
не едната, а и двете.
Вещите си не прибира,
вечно нещо не намира –
ту молива, ту буквара,
а пък с баба ще се скара.
“Кой е пипал тук?!” - я пита,
все на другите сърдита,
и се чуди как нещата
си менят сами местата.
ПАЛАВНИК
“Спри най-сетне! Виж се сàмо! –
с укор ми говори мама. -
Стига с тоя самосвал,
целият си вече в кал!”
Но как, мамо, да изтрая
да не тичам и играя?
Бил съм щурава глава
и си патя от това.
Моля да не бъдеш строга,
да не ми се сърдиш много.
С татко някога нали
палавници сте били?
ГРОЗДОБЕР
Сякаш е капчица слънце
зрялото гроздово зрънце:
пада самичко в ръката
и се разтапя в устата.
Имат си кошнички всички,
само добрите пчелички
нищо не носят, а всяка
рожбица вкъщи я чака.
Но аз, нали съм юначе,
ще дам от жълъд калпаче
с дръжка - от бор игличка,
на всяка горска пчеличка.
ЛАКОМНИЦА
Тази заран към пчелина
страшен звяр космат замина.
Кошера удари с лапа
и започна мед да лапа.
Но пчеличките разбраха,
бързо всички се събраха.
Всяка грабна остра шпага
и започна бой веднага.
Изпожилена се хвана
за главата си Мецана
и през сълзи се зарече
да не бъде крадла вече.
БАБИНИТЕ КОЗЛЕТА
Баба си има бели козлета
с черни копитца, с тънки крачета.
Късат листенца, хрупат тревица
и от дланта ми пият водица.
Тичат, подскачат, нямат умора,
но все заничат жално към двора,
блеят за мама, а тя млекцето
пази за мене – вечер в котлето
топлите струйки пеят звънливо.
Защо ме гледат тъй завистливо
двете козлета, като на всяко
тя цяла зима даваше мляко?
НЕТЪРПЕНИЕ
Сутрин, стана ли от сън,
през стъклото гледам вън,
но откривам огорчен:
няма сняг и този ден.
А тъгува у дома
на тавана сам-сама
новата шейна: дали
най-подир ще завали?
Само чакам този миг -
ще изхвръкна с весел вик
и сред детския рояк
ще се спускам пак и пак.
ГЛЕЗАН
Този глезен котаран -
мързелан и мърморан –
всеки ден ни прави вкъщи
номера едни и същи:
спи на топло под юргана,
драска с нокти по дивана,
сам вратите си отваря
и саксиите събаря.
Но ще бъда вече строг
и за да му дам урок,
зима дойде ли, за час
вън ще го оставя аз!
ПЕТЛЬО НАШ
По-далеч от Петльо стой,
че е много войнствен – той
неотдавна татко стана
и от този ден захвана
да се дръпва настрана,
като донесат храна.
Гледа умилен, с любов
пиленцата си, готов
с клюн и нокти да ги брани
от злосторници незвани.
“Кът-кът! – с радост ги подканя. -
После аз ще се нахраня.”
СЪДЪРЖАНИЕ
1. Майчини тревоги
2. Предпролетно
3. Закана
4. Врабчо
5. Юнак
6. Калинка Малинка
7. Малката градинарка
8. Футболисти
9. Кака
10. “Аз самичка!”
11. Гъсоче
12. Щастливото семейство
13. Майско утро
14. Подаръци за рождения ден
15. Строител
16. Работливата мравка
17. Немарливка
18. Палавник
19. Гроздобер
20. Лакомница
21. Бабините козлета
22. Нетърпение
23. Глезан
24. Петльо наш
ИВАНКА ПАВЛОВА
ГАТАНКИ В РИМИ
ПЛОВДИВ, ПУХ, 2016
Моята тънка премяна,
от мен самия тъкана,
хем ми е къща, хем в нея
мога и да се люлея.
Стана си крия в гъстака –
нито се вижда, ни трака.
Имам ли гости крилати,
все някой ще си изпати.
(Паякът)
Художник без бои и четка.
Запомня лесно всяка гледка.
Рисува точно, без умора
каквото искаш: вещи, хора.
За миг ще каже само: “Щрак!”,
и е готов да действа пак.
(Фотоапаратът)
С хитростта си тя се слави.
Страшни поразии прави.
За кожуха ù ловците
дълго бродят из горите,
че с най-личната премяна
е облечена …
(Лисана)
Навред ме придружава:
до обед намалява,
следобед пък пораства.
В игрите ми участва.
Държи ме за краката
и лази по земята.
Побягна - също бяга,
в леглото с мене ляга.
(Сянката)
Пеперуди белокрили
вред земята са покрили
и почиват укротени,
че са много уморени:
дълъг път са извървели
от небесните предели.
(Снежинките)
Зелена паница,
червена водица -
на слънце варена,
без мед подсладена.
(Динята)
Фустите ù са дузина.
Като примабалерина
на едно краче дори
няма да се умори.
От небето дъжд се лее –
тя се радва и пълнее.
Но си има враг жесток –
мустакат, четириног.
(Зелката)
Тънка златокоса булка –
нито гледа бебе в люлка,
нито лее пот на нива,
но е много работлива.
Развърти ли се, тогава
весел, чист домът ни става.
(Метлата)
Слънце ли грее - слабее,
дъжд ли се лее - лудее
и прекосява полето,
за да прегърне морето.
(Реката)
Стане ли есен студено,
кожухчето ми зелено
ден подир ден потъмнява
и изтънява. Тогава
стопанинът ме съблича
и макар да ме обича,
в чувал ме тика веднага,
после в мазето го слага.
(Орехът)
Кой каквото стори,
то ще го повтори;
где какво съзира,
все го имитира,
но се забавлява
само дотогава,
докато нещата
вижда от стената.
(Огледалото)
С черен фрак и с бяла риза,
а на сцена не излиза.
Тя без тухли и греди
къщичката си гради.
(Лястовичката)
Тази мъничка държава
мъдра майка управлява.
В нея ред и сговор има:
всички спят, щом дойде зима;
цяло лято в труд живеят;
за дома си тъй милеят,
че когато враг открият,
с него те до смърт се бият.
(Пчелният кошер и пчелите)
Тези братя са петима.
Сговор помежду им има
и по братски се обичат:
в обща дреха се обличат,
никога не се разделят,
всяка работа споделят.
(Пръстите на ръката)
Многоцветна диадема
към небето се въззема,
ако рукне изведнъж
в летен ден пороен дъжд.
(Дъгата)
Всяка вечер в златна риза
се облича и излиза
чуден овчар, да изкара
от вълшебната кошара
своите овце от злато
и ги варди той сърцато.
Денем пък се излежава,
че невидими те стават.
(Луната и звездите)
Конче не е, а препуска.
Печка не е, дим изпуска.
Къща не е, покрив има.
Едновременно петима
с четири уста поглъща,
после живи пак ги връща.
(Леката кола)
Чадърче бяло под водата.
Докоснеш ли го, по ръката
ще те опари то веднага.
Крачета има, а не бяга.
(Медузата)
Не съм нито влак,
нито птица крилата.
Вълшебно килимче
съм аз за децата.
И който ми стане
другарче отрано,
той много ще знае:
разгърне ме само,
и почва пътуване –
чудно, голямо.
(Книгата)
С него аз говоря
с мама отдалече.
Знам какво да сторя,
че пораснах вече.
Не, не е магия.
С тази вещ позната
всеки ще открия
и накрай земята.
(Телефонът)
Без уста е, а говори.
Ни се сърди, нито спори.
С него няма да скучаеш:
нещо ново ще узнаеш,
приказка ще ти разкаже
и ще ти попее даже,
сняг ще ти покаже лете,
в зимен ден - уханно цвете.
Трябва ли, стои безшумно
твоето другарче умно.
(Телевизорът)
С черна кожа - бивол не е.
Храниш го - не дебелее.
Даваш му вода - умира,
а в търбуха си побира
наведнъж по цяла пита.
Има си крака - не рита.
Близва те с език – тогава
до сълзи те заболява.
(Готварската печка)
Крие си от свян главата
малката мома в земята.
Кожата ù е червена,
а полата ù - зелена.
Ден и нощ се излежава,
много бързо напълнява.
Кой ли ще я пожелае,
щом на месец стара тя е?
(Репичките)
Двама братя, на човека
предани от памтивека –
бели, черни, цветнокожи.
Щом един до друг ги сложи
и с въженца ги завърже,
тръгват с него бърже-бърже.
През деня го придружават,
нощем пък се излежават.
(Обувките)
Този великан висок
е триок и много строг,
за да няма шум, безреда.
Щом с око червено гледа,
значи казва: "Спри! Постой!",
с жълто - "Чакай!", после той,
щом зеленото отвори,
сякаш ще ти проговори:
“Бързо тръгвай! Не се бой!”.
(Светофарът)
Тази мелница безкрила
никога брашно не смила,
но работи без умора
и изхранва всички хора.
Има розови темели.
Камъните ù са бели.
Щом не мели, а почива,
става още по-бъбрива.
(Устата)
Момък строен и висок,
с бяла риза, тънконог,
в нови алени ботуши,
често край реката слуша
славна селска хубавица,
ненадмината певица.
Тя пък, ако го съзре,
от уплаха ще умре.
(Щъркелът и жабата)
“Храбрец” е всеизвестен той –
на много приказки герой.
С листенце дъб прошумоли,
отрони борът стар игли
и в миг си плюе на петите,
за да се скрие вдън горите.
Кое дете не го обича?
Юнакът как ли се нарича?
(Заек)
Звяр чудат оттука мина –
чак земята се тресе.
Може този юначина
тонове да пренесе.
Той със зъбите си криви
лесно кърши клон след клон.
Ще се чувствате щастливи
на гърба на Чичо …
(Слон)
Сред тревите в черен фрак
той с поклон излиза пак,
на гъдулката си стара
нова песен да подкара.
Този малък музикант,
надарен с голям талант,
радва мало и голямо.
Нека нощ настане само!
(Щурецът)
СЪДЪРЖАНИЕ
1. Паякът
2. Фотоапаратът
3. Лисана
4. Сянката
5. Снежинките
6. Динята
7. Зелката
8. Метлата
9. Реката
10. Орехът
11. Огледалото
12. Лястовичката
13. Пчелният кошер и пчелите
14. Пръстите на ръката
15. Дъгата
16. Луната и звездите
17. Леката кола
18. Медузата
19. Книгата
20. Телефонът
21. Телевизорът
22. Готварската печка
23. Репичките
24. Обувките
25. Светофарът
26. Устата
27. Щъркелът и жабата
28. Заекът
29. Слонът
30. Щурецът